История на Караисен

• Обща информация за село Караисен
• Произход, наименования
• История
  • Антична история
  • Строителство след Освобождението
  • Строителство в социалистическите години
  • Общество
    • Сдружения и организации
    • Културен и обществен живот
• Най-емблематичните здания, свързани с живота и бита на с. Караисен
  • Училище
  • Църква
  • Винарска изба
  • Земеделско училище (Селскостопански техникум)
  • Културен дом, читалище
  • Детски дом
  • Земеделска кооперация /ТКЗС/

*Ако щракнете върху всяка част от съдържанието, ще бъдете препратени към съответната информация в тази страница.

Обща информация за село Караисен

Караисен е живописно село във Великотърновска област, част от община Павликени, разположено в плодородната Дунавска равнина. Благоприятният климат и черноземните почви от векове са превърнали земеделието в основен поминък и средство на препитание за местните жители. Към днешна дата, източник на доходи за караисенци са производството на зърнено-житни, маслодайни култури, зеленчукопроизводството, както и производството на декоративни дървета и храсти. Селото е известно от десетилетия с винарската изба “Грозд”, която продължава да е производител и износител на спиртни напитки като вино, пелин и ракия. В Караисен функционират също кметство, лекарски кабинет, аптека, земеделска кооперация, детска градина, читалище, дом за стари хора, няколко хранителни магазина, заведения, железария (смесен магазин), както и различни фирми, предлагащи услуги. Ниската раждаемост, застаряващото население и икономическите фактори допринасят за намаляване на броя на жителите в селото. През почивните дни, ваканциите и по време на топлите месеци Караисен е по-оживен, защото свързани със селото и работещи в близки градове се прибират да посетят близките си и да се погрижат за имотите си. Село Караисен исторически е най-известно с Първата битка на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа,  която се е състояла през 1868 година в местността Вехтите лозя. Всяка година през месец юли се чества годишнина от значимото събитие пред издигнатите паметници в чест на хайдутите и героично загиналите участници. Караисен е известен също и с пресъздаването на ритуала “Иванови влачуги”, който е без аналог в страната и се отбелязва на Ивановден. Всеки понеделник в центъра се провежда пазарен ден, където могат да се срещнат местните комуникативни и услужливи жители, а на всяка последна седмица от месец октомври се провежда събор/сбор/. Въпреки че не е популярна туристическа дестинация, селото е приятно и подходящо място за разходки и излети. Тук може да се видят и посетят културно-исторически забележителности от местно значение като многодишни чешми, исторически паметници, забележителни обществени сгради и язовир Караисен.

 

Повече обща информация за Караисен можете да научите в тематичния въпросник “Общи” и “Х.Димитър и Ст.Караджа”.

Произход, наименования

Установяването на точния произход и етимологията на името се оказа тежка задача, която отвори още повече въпроси в процеса на обследване. Причината за това е, че на територията на землището на Караисен са съществували селища, наименувани както със сходни, така и с разнородни имена. Според известните архивни и официални документи, исторически карти и книги, за цялата си история Караисен е било наименувано с десетки наименования. Разбираемо е, че повечето от имената на селището са били почти еднакви или близки по начин на изговаряне, но се срещат с различно изписване. Това предизвиква объркване и до ден днешен. Защо, как и по какъв начин се е променяло името и какво е налагало тези изменения? Дали едно единствено селище е съществувало или са съществували няколко? Дали близките села в района са изчезвали, а земите са били заселвани отново, докато други са променяли местоположението си по различни причини, като епидемии например? Дали близки и съседни землища са се обединявали в едно цяло и каква им е била съдбата в последствие? Дали промените в наименованието са настъпили поради преводи между латински, германски, турски и български езици? Заради институционален асинхрон или заради промените в родната писмена и устна реч? Пораждат се множество въпроси, чиито нееднозначни отговори ще се потърсят в следващите редове.

Към днешна дата жителите се придържат към легендата за произхода, свързана с турския бей Кара Иса/Асан/(Х)Юсеин, който е помогнал на хората от селото в период на чумна епидемия, намирайки или предоставяйки ново безопасно място за живот. В знак на признателност към бея, жителите наименуват селището. Авторите на селищната монография са правили проучвания за етимологията на името, но дори и след техния усърден труд, все още съществуват съмнения и неясноти. В селищната монография на Хаджийски и Курдов относно произхода на селото пише следното:
“Предание говори, че някога, през чумавите години, живеел турчин със своето стадо, където сега е с. Карайсен. За да се спасят от чумата, околните селища са поискали раз­решение от бея да се заселят при него. По-нататък в легендата се казва, че той разрешавал да се изселят, но ако прекарат няколко бразди около неговото поселище, за да пресекат пътя на чумата. Това са и направили. Първото заселване според преданията е станало в махалата, където сега е родът на Моневци. Според едни предания хората са дошли от местността Куртбунар (Вълчи трап), а според други от местността Въйрището. По логичен път може да се допусне, че и от двете места са бягали, защото заразата бързо се е разпространявала….
Второто заселване, за което има данни, е на татарите. През 1861 г., след договарянето между Русия и Турция, татарите е трябвало да се изселят от руските земи. Турското правителство ги разселва най-много на Балканския полуостров. От тях са се заселили и в с. Карайсен. Съгласно разпоредбите на турското правителство жителите на Караисен е трябвало да им построят жилища. Засел­ването им е станало в квартала от основното училище около 30 къщи. Най-старият документ от турското робство е един годишник от 1874 г. за плащаните данъци. В него се казва, че Кара Иса е второто по големина село след с Горна Студена в Свищовската кааза..Според Цвятко Катинов, който го е знаел от баща си, българите започнали да се заселват в село Карайсен около 1750 г., и то предимно от балканските села, в Дряновско и Севлиевско…От 1820 г. започва масовото изселване на турците от с Карай­сен. Голяма част се преселват в село Батак а останалите направо в Турция. Имотите си продавали на безценица или ги подарявали. Окончателното изселване на турците от с. Карайсен е станало през Освободителната руско-турска война от 1878 г.като останали единици.”
В турския регистър за поголовния данък от 1618 г. (данък джидзие), който са плащали българите, се посочва, че наред с Горна и Долна Липница има още и Средна Липница, за която историците казват, че е изчезнало селото. Селището в Куртбунар е отстояло на 5 километра от Горна и Долна Липница и се е намирало на север от тях. Може да се предположи, че изчезналото село в Куртбунар е същото това селище Средна Липница. В края на XVII в. е посочено само едно Липница с 27 българи за облагане. Трудно е да се каже дали това означава, че трите села са се обединили в едно и кога е станало това (Бистра Цветкова “Павликени и павликенски край). Освен това е посочено, че с. Липниче, без да се разбира кое е то, е “тимар”, което означава, че то е дадено като феодално владение.. В описа е споменато, че в нейните предели са се настанили някои жители от с. Търъмбеш (очевидно Полски Тръмбеш, Търновско). По този начин мезрата се е превърнала в населено място, а вероятно наскоро след това в истинско село (Бистра Цветкова, същата статия). Мезри са се наричали обработваеми места в близост до някое село. Мезрите посочват местата на изчезнали села. В същата статия се казва, че уседналостта на населението е била много нестабилна и причините могат да бъдат най-различни. Тук трябва да се обърне внимание на това, че в турските доку­менти е посочено, че от Тръмбеш са се преселили в Липниче. От преданията на стари хора се говори, че е имало такива изселвания от Тръмбеш в селището Куртбунар. Къде са се изселили от Куртбунар? Според най-стария човек от селото Тодор Панов се знае, че изселването от Куртбунар е станало в две посоки. Едната част са отишли в с Ежий (Масларево), а друга – в сегашното поселище на Карайсен. Това се подкрепя и от следния факт. Дълго време мерата между селата Карайсен и Масларево след Освобождението е била обща. Карайсенчани са ходили да си пасат стадата чак до селото Ежий (Масларево), а ежийчени са идвали със своя добитък чак до бента на с Карайсен – северно от Ловджийската чешмичка. Това не траело дълго, ежийчени поискали разграничаване на мерата и поставили граница. Това е станало след Освобождението. Това ни кара да мислим, че изчезналото село Средна Липница е именно селището в местността Куртбунар. Самото наименование показва, че то е било славянско селище и е съществувало в ранната ни история. Посочените по-горе места на тракийските могили ни говорят, че този край непрекъснато е имал население – както по времето на траките, така и по времето на славянобългарската държава, а преди това и на славяните…През Освободителната руско-турска война има някои данни, които трябва да се вземат под внимание. В Мещерския сборник, където са поместени войнишки разкази от 1877 – 1878 г. (Т. I. с 27) се намира записан следният разказ. “Ние минахме през българските села – Алеково, Горна Студена и Долна Студена. Българите навсякъде тичаха след нас. Цялото население: жени, деца излизаха да ни посрещат. Радостта и пожеланията нямаха край.” От историята се знае много добре посоката и движението на руските войски, която съвпада с посочените села Алеково, Горна Сту­дена, Долна Студена, Батак и т. н. Следователно Долна Студена остава между Г. Студена и с Батак.В друг документ, пак от Освободителната война, в гр. Свищов при един полковник се явява депутация от селата: Сломер, Батак, Горна Студена и Карайсен (Долна Студена). Така е записал полковникът. Предполага се, че щом са се организирали от близките села Сломер, Батак и Горна Студена, че ще се присъедини и Карайсен (Долна Студена). Това поставяне на скоби за Долна Студена след името на Карайсен говори, че се отнася за едно и също село.”

***

Фактология и съвременни проучвания

В момента селището се среща в три варианта на български по начин на изписване в новинарски статии, телевизионни репортажи, сайтове за метеорологични прогнози и карти, както и в документооборот и кореспондеции: Караисен, Карайсен, Караесен, като първият от тях е официалният – Караисен.

Въпреки че в момента селището се изписва като Караисен, в продължение на близо 90 години в множество документи, надписи на сгради, паметници, авторски книги, електроразпределителна и водоснабдителна мрежи, битови сметки и други, селото е било изписвано като Карайсен с “й”. Така го помни значителна част от съвременното население и няколко поколения вече покойни жители, като предпочитанията за това наименование са по-разпространени. Може би се дължи на дългогодишната употреба и на факта, че хората са свикнали с него. Въпреки промяната от “й” на “и”, дори и в момента често се среща изписване с “й” от медии и институции.

След документални проучвания с изненада открих, че в далечното минало името на селото е било изписвано по няколко начина, не само на български език. На немски, френски и италиански езици също се е срещала разлика.

Надраграждайки обследванията на авторите на селищната монография, ще подредя и обобщя хронологично от най-ранните сведения към днешна дата, за да се проследи как е било наименувано населеното място преди последните промени.

• В османски регистър от 1516-17 г., цитиран от авторите на монографията, се споменава за село Батак-и зир (Долен Батак, с друго име Кара Исалар);
• В турски регистър за поголовния данък от 1618 г. (данък джизие), цитиран от авторите на монографията, се споменава за селищата Средна Липница и Куртбунар като възможни предшественици;
• Според Анна Чолева-Димитрова /Институт за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ при БАН/, във връзка с научните трудове на Недялка Иванова-Чавдарова в “Местните имена в Павликенско” от 1994 г. и на археолога Богдан Султов в “Павликенският край през античността” от 1977 г. с препратка към селищната монография, включително и според местния автор Борис Топалов, който споменава турски тефтери от 1799, 1862, 1873 години, селото се е срещало с имената: Кара Алиси, Караис Караали, Кара Иса;
• *В карта от 1843 г. селото е изписано като Караисинъ;
• В карта на немския картограф Joseph Grassl на Османската империя от 1860 г. е изписано Karaisin;
• Един от най-ранните налични източници за наименованието на селото е пътепис на френски пътешественик от 1867 г., където селището и изписано като Karaïsen;
• В карта от Руско-турската Освободителна война /1877-1878 г./ се среща с името Долна Студена;
• Като Караесенъ селото фигурира в пътна карта от времето на Княжество България /1878-1908 г./, както се среща и днес в меторологични карти и сайтове – Караесен; в Списък на градските и селските общини от в Княжество България от 1887 г. е изписано като Кара-Хасанъ; в списък на общините, издаден от МВР от 1891 г., пак от времето на Княжеството, се среща като Кара-Исенъ (общо с 3 наименования);
  
• В документ от преброяване на населението от  1880-1910 г. се среща като Кара-исенъ (с тире и малка буква на второто име);
  
• В Списък на населените места в Царство България от Освобождението през 1878 до 1910 г.: (Сравнителен историко-географски преглед) се среща като Кара-исенъ (1880), Караисенъ (1887), Кара-Исенъ (1892-1910). По-горе е видно, че през същата 1887 г. в друг официален документ е Кара-Хасанъ;
• През 1891 г. се изписва като Караисенъ;
• През 1893 г. се изписва като Кара-Исенъ (с главна буква И);
• В първите страници от летописната книга на училището между 1897-1905 г. се изписва като Караесенъ;
• В карта на немския картограф на Adolf Stieler от 1904 г. се изписва Kara-Issen;
• *През 1905 г. се среща изписване с Кара Исенъ (с главна буква на втората дума, но без тире);
• В летописната книга на училището между 1903-1905 г. се изписано като Караисенъ, а през 1907 г. се изписва вече като Карайсен (с “й”);
• През 1910 г. в документ по преброяване на населението е изписано отново като Кара-Исенъ;
• В карти на немския картограф на Adolf Stieler от 1911 и 1925 г. се изписва пак Kara-Issen;
• В списък на населените места в България издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве през 1911 г се среща като Кара-Исенъ;
• В документ за преброяване на населението от 1926 г. е изписано като Ка̀ра-Исенъ (с ударение върху “а”, което променя изговарянето);
• През 1929 г. в италианска карта на Балканите е изписано Kara-Isen (с едно “s”);
• В документ за преброяването на населението между 1934-46-56-72 години се среща като Караисен;
• В Списък на населените места в Царство България до края на 1934 г. се среща като Кара-Исенъ;
• През 1944 г. в карта немския картограф на Adolf Stieler е изписано отново като Kara-Issen.
• В Азбучен списък на населените места в Народна република България, свързан с означение на п. т. т. станции от 1949 г. се среща като Кара Исен;
• В Списък на населените места в НР България по съществуващото административно деление към 1960 и 1972 г. се среща като Караисен.

В други информационни източници се среща още с имената: Кара Исин (като картата от 1843 г., но в две думи), а в селищната монография се цитират източници (които като автор на сайта не съм проверил), в които се споменава, че на територията или около землището на Караисен са съществували селища с имена Куртбунар, Средна Липница, Липниче.

Хипотезите за етимологията на ойконима /наименованието/ на населеното място не се изчерпват дотук. През 2018 г. се обърнах към експерти на Българската академия на науките. От отдел “Приложна ономастика” се изрази хипотеза, че е възможно етмологията на наименованието да е от времето на Римската империя, свързана с надписи на надгробни плочи Carceni(s)/Carcenus/Cerzeni(s), проучвания в тази посока не са извършвани.

“Тъй като ойконимът е с непрозрачна етимология и няма сигурни стари записи, а доколкото ги има, те са много късни, би трябвало да се вземат под внимание всички екстралингвистични данни за селището….Най-незначителните на пръв поглед артефакти могат да имат понякога огромно значение не само за изясняването и по-точното етимологизуване на онимите, но и за твърде важните етногенетични изводи…Възможно ли е в сегашния ойконим да е запазено такова старинно име? Възможно е.”

Становището на БАН:

Археологът д-р Калин Чакъров от отдел “Археология” към Регионален исторически музей – Велико Търново, който е с корени от Караисен, не е съгласен със становището. Линк към мнението му.

След десетилетия, през социалистическия период, когато селото официално на местно и общинско ниво е изписвано като Карайсен, през 1986 г. името се променя на Райко Даскалово с Указ № 4421/обн. ДВ бр. 1/6 януари 1987 г. от Държавния съвет. Инициатор на тази промяна е дъщерята на земеделския деец Светла Даскалова, която е била правосъден министър на България от 1966 г. до 1990 г. През 1991 г., след подписка, инициирана от недоволство на жителите, се възстановява името на селото с Указ № 315/обн. 15.10.1991 г., но като Караисен без “й”. Все още не е ясно на базата на какви аргументи е мотивирано решението или е вследствие на административна грешка, както се твърди от местното население.

Обобщение

Видно е, че и в далечното минало е съществувало несъответствие не само на български език. Предвид информацията от наличните книги за селото и района, официални документи и карти, броят на имената, с които селището на територията на близки и/или съседни землища, познато под една или друга форма на български език (изключвайки хипотетичния римски произход на наименованието и изписвания с “ъ” след съгласна и според съществувалата правописна реформа до 1945 г.) е 20: Долен Батак, Кара Исалар, Средна Липница, Куртбунар, Кара Алиси, Караис Караали, Кара Иса, Липниче, Долна Студена, Караесен, Кара-Хасан, Кара-исен, Кара Исен, Кара-Исен, Кара Исин, Караисин, Кàра-Исен, Караисен, Карайсен, Райко Даскалово.  

Анализ и възможни изводи

Въпреки наличието на исторически сведения, книги, противоречиво институционално изписване, включително легендата и неубедително аргументирани нови хипотези, все още е трудно да се направят категорични заключения относно етимологията на наименованието, като шансът да се достигне до еднозначен отговор се свежда до минимум. Остават отворени въпросите по отношение на промените в миналото и точния/правилния начин на изписване на селището, които изискват по-задълбочени проучвания. Затова, поне засега, е напълно нормално все още да има объркване. 

*Личен прочит и анализ от автора на сайта относно изписането с “и” и “й”

Тук ще разгледам “съревнованието” между сегашното и предишното наименования межу Кара̀исен и Карайсен. Въпрос, който силно вълнува, както мен, така и местните жители. Ще споделя личното си мнение, с което по никакъв начин не целя да ангажирам или манипулирам общественото мнение.

Както стана ясно, на немски, френски и италиански езици, името се е изписвало по различни начини. Като на немски език се срещат два варианта, които се произнасят по различен начин, което доказва, че не е езиково правило или норма, а по-скоро се дължи на разминаване в изписването на български език. Всеизвестно е, че латинският, германският, турският и славянският са езици от различни езикови семейства.

Откъси от становището на БАН:
“Трябва да се имат предвид и някои немаловажни доводи за турския език. Названията на селищата са записвани от турски административни лица, така че, ако името е било турско, те са щели да го изпишат правилно. Българските имена във всички случаи са отразявани от османците така, както са им звучали на тях и според фонетичните особености на езика им. Много често имената са променяни според най-близкото, сходно звучене, а в някои случаи селищата са имали по две паралелни имена – едно старо (напр. българско) и едно турско….На пръв поглед проблемът е незначителен от лингвистична гледна точка, тъй като при наличие на две гласни една до друга – “а” и “и”, се е получило съкращаване или контракция на аи > ай. В единия случай селищното име е изписано с “и”, а в другия с “й” и не представлява проблем да бъде произнасяно от едно и също лице по различен начин”

Oчевидно е, че проблем има и той се изразява в несъответствието между писмената и устната реч. Когато български граждани се сблъскват за първи път с официалното изписване на селището, се забелязва изпитване на несигурност при произнасянето, тъй като не е ясно къде точно да поставят ударението в ойконима. При сегашното изписване, нормална реакция е да се постави мислено ударение на всички гласни и след това да се зададе съвсем резонно въпроса: “Как е правилно? Ка̀раисен, Кара̀исен, Караѝсен, Караисѐн? Разбира се, най-близкият вариант до правилното звучене е с ударение на второто “а”, но нищо не го подсказва. Всички други звучат неправилно, ако следваме изговарянето според официалното изписване. Считам за важно да отбележа, че не ми е известен нито един местен жител, който да произнася селището с автентичното наименование – с пауза между “а” и “и”, за да го произнесе като “Кара̀ Исен”. Нито ми е известен някой, който да го произнася като “Караѝсен”. Не се среща подобно изговаряне както от възрастните, така и от младите, което навежда на мисълта, че е приет един начин на изговаряне и се предава от поколение на поколение. По-вероятно, по-естествено и по-близко до реалното звучене, което идва отвътре на човек владеещ български език, е да прочете и произнесе правилно наименованието ако е изписано с “й”, дори и да сбърка и да постави неправилно ударение на първата или на последната гласна буква. Първите две срички няма как да не се прочетат (при всички посочени примери) по-различно макар и с едва доловима разлика – “ка̀рай/кара̀й” –  Ка̀райсен, Кара̀йсен, Карайсѐн. Като правилното произнасяне, разбира се, е “Кара̀йсен” с ударение на второто “а”. Съществуват и други думи в българския език, на които ако се премахне “й” (и-кратко), биха загубили част от своя вербален чар в произношението, независимо че ще звучат близко. Как биха звучали следните примери: калайджѝя-калаиджѝя; гайтанджѝя-гаитанджѝя; ма̀йка-ма̀ика; шурена̀йка-шурена̀ика; тарата̀йка-тарата̀ика Казусът с Кара̀исен-Карайсен би могъл да се разгледа в този дух.

Според мен промяната наложена с Указа от 1991 г., не е била толкова плод на усилия за връщането на истинското наименование или обследване на историята. Защото не са направени задълбочени проучвания и не са взети предвид многобройните начини на изписване на селището, а видно от хронологията, селото е изписвано по десетки начини и името не следва линия с едно наименование. По-важното в случая е, че изписването на автентичното наименование отдавна не кореспондира и отразява ефективно реалната устна употреба. Около 90 години населеното място се знае от местните като Карайсен и близо 35 години след 1991 г. продължава да се произнася от жителите с “ай“. Несъстоятелно е да се твърди, че селото е било изписано неправилно в продължение на толкова години, при положение че документалните свидетелства за официална употребата с “й” фигурират на местно и регионално ниво за продължителен период от време, повече от което и да е друго наименование. Тезата за умишлено налагане на името с “й” по време на социалистическия период също е несъстоятелна, тъй като първите свидетелства за изписване с “й” са от учители, водили Летописната книга на училището от 1907 г., което е 37 години преди социализма. Да, факт е че в документи по преброяване и в други справки селището фигурира често с “и” (с/без тире; с главна и малка буква в “исен” или преминаване от “и” в “е” – Караисен, Караесен). Но буди недоумение, ако официално се е водило с “и”, защо електро, водопреносните мрежи, табели на сгради, сдружения, учреждения, книги и други са изписвали с “й”. Неразбираемо е защо на национално ниво се е водило по един начин, а на общинско ниво се е изписвало по друг, в продължение на десетилетия. Наложеното с Указ правило (погрешно или не, не е ясно) за промяната на наименованието, по-скоро налага на хората да не го изписват “й”. Малцина са онези, които желаят да изписват и произнасят селището с “и”. Не са малко и бившите или покойни учители по литература, които смятат/смятаха, че без “й”, селото нито се чете, нито се произнася нормално.

Поради необходимостта да се преведе, определи или уеднакви по най-подходящия начин всички срещани изписвания на чужди езици на български език, може да се разгледат някои общи правила за превод и транскрипция на чужди думи и това да спомогне да се достигне до някои логични и аргументирани изводи:

1. Спазване на източния език: В случаи на думи, които произлизат от друг език, често се опитваме да запазим близкия до оригинала вид на изписване и произношение.

2. Фонетична близост: Изборът на букви в превода може да зависи от близостта на произношението на думата в източния и целевия език.

3. Предпочитания на общността: В някои случаи, преводачът или общността, която използва думата, може да има предпочитания за определен начин на изписване.

С оглед на тези правила и контекста, в случая, “Карайсен” изглежда като по-подходящ избор за превод на български, доколкото изобщо е важно да се превежда наименование от латински, германски или турски езици. Тук по-важният въпрос е дали настоящото официално изписване е по-близко до реалното произношение и какво мисли обществеността.

Любопитно мнение по този въпрос изрази и Павлина Върбанова – доктор по български език, автор на kaksepishe.com и няколко книги, към която се обърнах за съдействие през 2024 година: 
“Когато гласната И не е под ударение и е след гласна, както е в Караисен (ако предположим, че се пише с И), нейните фонетични характеристики се доближават доста до характеристиките на съгласната Й. Неслучайно една от най-масовите правописни грешки днес е замяната на И и Й. Аз бих потърсила причината за промяната на изписването след 90-те години. Ако тази промяна е била случайна и необоснована, ако просто е резултат на нечие хрумване и липсват сериозни аргументи, имате основание да действате за връщане на традиционното Карайсен.”

В този ред на мисли, твърдението, че някое от всичките наименования е погрешно (в случая Карайсен), предвид легендата за произхода на името от бея Кара Хасан/Хюсеин/Иса, важи с пълна пропорционална тежест и за официалното изписване, след като липсват неопровержими доказателства за етимологията на ойконима. Видно е, че проблемът с наименованието на селото не е толкова прост, колкото изглежда на първо четене.

Предвид сериозните разминавания и разликите в изписването на български и чужди езици десетилетия наред, които не кореспондират с правилното произношение на селището считам, че обществеността, свързаните с Караисен и/или кмета, имат право да поискат да решат този въпрос. Биха могли да предприемат стъпки в следните посоки: 

1. Да се обърнат към съответните институции и да изискат извършване на по-задълбочено проучване относно произхода на наименованието на селото. Да се потърси аргументиран отговор по отношение на Указа от 1991 г., отнасящ се до настоящето изписване. В случай че това не би било възможно, да се преразгледа евентуалното възстановяване на “Карайсен” като официално наименование. Име, с което хората са свикнали и което продължават да използват.

2. Да се извърши допитване/референдум до местното население относно нагласите и предпочитанията за промяна на името, което днес изглежда като най-рационално и демократично решение. Решение, с което ще се цели да се избегнат бъдещи недоразумения, разминавания и неясноти.

 

В процес на обследване и допълване…

История

Местността на сегашното с. Караисен е богата на история и пъстри легенди от различни епохи. История, която остава частично разкрита за определени периоди и за която не могат да се направят категорични заключения, поради множество неясноти и липса на достатъчно информация. 
Най-ранните сведения са от преди 2400 години, когато по тези места са живели траките, от които има запазени тракийски селища и няколко могили, свързани с традиции и обичаи. Разкрити са предмети като каменни и надгробни плочи, монети, керамика и други предмети, които често са откривани случайно при обра­ботка на земята от жители в последните десетилетия на 20-ти век. Според Богдан Султов, археолог в Търновския археологически музей, Павликенският край е бил населяван от племената уздицензи и кробизи – траки, покорени по-късно от Римската империя. За уздицензите се твърди, че са обитавали териториите между р. Искър и р. Янтра, които първоначално са населявали източните части на Средна гора и Стара планина, а в последствие са се преселили към части на Североизточна България. Кробизите се прости­рали от р. Янтра до Черно море. Известно е че на територията на землището е имало няколко тракийски гробници, могили – „герчелета“, но не са проучвани достатъчно за да се даде по-точна характеристика и определение на времето. Открити са подобни тракийски погребални могили и в съседните села.
Исторически артефакти разкриват, че територията на Караисен е била обитавана и по време на Римската империя. Открити са стотици монети, някои от които са с лика от времето на Александър Север, управлявал империята през периода 222 – 235 г. Същите монети са намерени и в античния град-крепост Нове край Свищов. Открити са сребърни монети от времето на римските императори Домициан (81 – 96 г.) и Деций Траян (249 – 252 г). Не са редки случаите в които местни жители са откривали случайно римски надгробни плочи. Плочи като оброчната плочка на богинята Хеката от I и II век. Например, в църквата в Караисен са разположени две плочи, които датират от 280 г. от н.е.
Археологическите находки в Караисен и в съседните села свидетелстват за населяване и обитаване от траки и римляни в района, тъй като почти всяко от тях е построено върху антично селище. Все още няма отговори какви са причи­ните за изчезването на споменатите селища, а иманяри и до ден днешен обхождат местностите в търсене на артефакти и ценности.

Снимки на находки в землищата на с. Караисен:

 

В процес на допълване и обследване…

Строителство след Освобождението

Между 1878 и 1944 г., за 66 години в с. Караисен е извършено строителство на: двуетажно двукрило училище “Хаджи Димитър и Стефан Караджа”, шестнадесетметрова камбанария, общински мандра, ветеринарна лечебница, касапница, пазарска сая, земеделско училище, лозаро-винарска изба, две шосета (едно до земеделското училище и едно до мелницата), гробища, паметници на Хаджи Димитър и Стефан Караджа на мястото на сражението и в центъра на селото, мелница, содо-лимонадена работилница, две маслобойни, две даракчийници, три маджунджийници, 13 чешми, десетки кладенци/герани и други обекти.

Строителство в социалистическите години

От 1944 до 1990 г., за 46 години в Караисен е извършено строителство на: пощенска палата, общински дом (здравна служба), допълнително прогимназиално училище, общежитие в техникума и надстрояване; стопански сгради на ТКЗС, напоителни канали, машинно-тракторна станция, стадион, читалищен дом, две хижи, селкооп, ресторант, фурна-комбинат, язовир, две помпени станции, кметство, паметници, ТПК, АПК, ДАТ, детска градина, автоспирка, социален патронаж, паркове, магазини, работилници, складове; подобрения в избата и строителство на други сгради. Извършено е водоснабдяване, електрифициране, топлофициране, радиофициране, озеленяване, цялостно афалтиране, ремонтиране на чешми и герани и други дейности.

Общество

Сдружения и организации

За цялата си история, годините между 1900 и до 1990 г. могат да се определят като “златните” години на с. Караисен (виж диаграмата). Населението е било най-многобройно в посочения период: около 2000 души, с “връх” от 4032 души през 1948 г. и отново около 2000 жители към края на 90-те години. Семействата са били многочислени, дворовете са се обработвали от цели фамилии. Земеделието, животновъдството, строителството и търговията са били в подем. Тогава са се случили и най-значимите събития, свързани с човешка дейност на територията на селото. Войните, политическите обстановки в страната или трудните периоди не са били пречка за жителите на с. Караисен да се сдружават или обединяват около идеи, занимания или каузи с обществено-полезна дейност. Жителите са били активни със събиране на средства, с даряване на продукция, с доброволна взаимопомощ в строителство на обществени сгради, частни имоти или облагородяване на обекти. Историята на селото разкрива десетки примери за сдружения, занимания или съвместна дейност в обществено-полезна полза. Ето и някои примери:

• През 1935 г. се създава женско благотворително дружество “Княгиня Мария Луиза” по подобие на други женски дружества в страната, с членска маса на организацията около 300 души. Дружеството е имало изцяло благородни цели – да учи жените на организационен живот, да повишава кул­турата им, да се бори за равноправие и да подпомага добри и бедни ученици за продължаване на образованието им. Организирали са се изложби на национални носии и балове.
  

• Една от най-масовите организации на територията на селото е била здравната организация “Български червен кръст”. С около 1000 души членска маса. Изграденият авторитет на цялата организация е давал отражение по време кръводаряване, когато обществеността подобаващо се е отзовавала. Организацията е имала за цел да подсигурява нормалното здравеопазване на населението, да провежда теоретични и практически курсове.
  

• Едно от най-ранните създадени дружества в Караисен е гимнастическото, спортното дружество “Юнак”, създадено още през далечната 1901 г. Предвид размирните години в първите десетилетия на ХХ в. и нуждите от обучение и физическа подготовка във военно време, в т. нар. “гимнастически дружества” младежите са се обучавали и в ръкопашен бой, хватки, стрелба.

• Коневъдното дружество “Вихър” е основано около 1930 г., а конете дълги години са били важна част от битието на жителите. Дружеството е имало за цел да развъжда и отглежда една от най-известните европейски породи коне “Нониус”.

• През 1947 г. се учредява физкултурно футболно дружество “Левски”. Изиграни са десетки фуболни срещи в и извън територията на селото.
  

• Около 50-те години на ХХ в. се създава ловно-рибарска дружинка. По-късно, членове на същата организация построяват на доброволни начала двуетажна сграда, в която е устроена леглова база за около 12 души.

• През 1966 г. в Караисен се основава клуб на автомобилистите и мотористите. По-късно, на доброволни начала се построяват автомивка и автоработилница. Организират се състезания.

Съществували са още занаятчийски сдружения, въздържателно и лозарско дружество, ученически дружества, клуб на пенсионера и други.

Повече за обществото и сдруженията в Караисен можете да научите в тематичния въпросник “Общество” .

Културен и обществен живот

Впечатляващ е приносът и значима е ролята на жените в образователния, културен и обществен живот на Караисен в годините, когато селото е било многолюдно. Личностите са десетки. Голяма част от най-активните дами в читалищните колективи и в извънкласни дейности са били учителки. Други дами, не по-малко уважавани в обществото, са награждавани за дългогодишна организационна и просветна дейност или по различни поводи. Пъстрата палитра от дейности през годините е включвала: рецитали, викторини, музикални и театрални вечери, ученически сбирки, литературни програми, певчески хорове, оркестри, танцови състави и забави, балове, изложби, благотворителни събития, извънкласни занимания, кръжоци, уроци, екскурзии, чествания на празници, фестивали и други. Някои от тях са продължили да бъдат активни и след пенсионна възраст в пенсионерския клуб, а дългогодишният принос на дамското съсловие е оставил траен отпечатък в духовния и социален живот на обществеността. Широко поле за изяви на своите творчески възможности, учителското съсловие намира в читалището и в извънкласни занимания. Подобно на дамите, мъжете участват активно в културно-просветно направление и в обществения живот в продължение на десетилетия. Освен с художествена, музикална и театрална дейност, водени са кръжоци, практически занимания и курсове.

Почти непосилно е да се отличат всички личности от с. Караисен в цялата история с разнороден пряк и косвен принос в професионални, социални или обществени направления. Оставилите траен отпечатък всъщност са стотици. Сериозно предизвикателство е да се направи опит за обективен прочит с нюансите и спецификите на историята, без да се степенуват по важност, сравняват или противопоставят лица и различни времеви периоди. Подборът на личности включва лица или групи от хора, които с колективния си или индивидуален принос, заслужават да се представят в положителна светлина: загинали и участвали във войни; личности, които заради съвкупност от действия и качества, са останали в съзнанието на хората и които заслужават да бъдат запомнени и от следващите поколения.

Повече за популярните личности от Караисен можете да научите в тематичния въпросник “Личности”.

Най-емблематичните здания, свързани с живота и бита на с. Караисен

Училище

Сградата на „старото“ училище е построена преди обявяването на Независимостта на България през 1908 г. Построена е в една и съща година, заедно с впечатляващите архитектурни сгради на Народния театър „Иван Вазов”, „Свети Николай Чудотворец“ (Руската църква) и Паметника на Царя Освободител през 1907 г. ОУ „Х.Димитър и Ст.Караджа“ е построено няколко години преди появата на един от най-големите шедьоври и православни храмове на Балканския полуостров – Храм-паметник „Св.Александър Невски“ и преди построяването на основната сграда на Царския дворец във Врана, Софийската синагога и Дворецът „Царска Бистрица“. Сградата на „старото“ училище е построена десетилетия преди завършването на СУ „Климент Охридски“, Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“,  Народното събрание и преди много други столични сгради. “Преживяла” силни земетресения и природни бедствия, свидетелка на епидемии, военни действия и поколения жители, сградата на училището и до ден днешен остава едно от най-красивите и емблематични здания в Караисен. “Х.Димитър и Ст.Караджа” е съществувало като начално училище, прогимназия, непълна смесена гимназия и основно училище. Първата построена обществена сграда след Освобождението, освен с впечатляващата архитектурна визия, е изпълнена с история и любопитни факти от близко и далечно минало. Наред с пъстрата палитра от учебна, спортна и трудова дейност, в училището са се провеждали шумни събрания, запомнящи се банкети и редица културни мероприятия. Емблематични моменти от историята на сградата са: учредяването на Лозаро-винарска изба в Караисен в салона, театрални постановки, изложби, балове, танцови забави и прожекции на игрални филми. „Новото“ училище също остава в историята с редица чествания, рецитали, викторини, музикални и театрални вечери, ученически сбирки, екскурзии и други мероприятия. Учебната дейност в Караисен е преустановена през 2018 г., а сградния фонд се ползва частично.

Църква

Църквата “Св.Параскева” в Караисен е един от символите на селото, не само защото е вероятно най-старата функционираща обществена сграда, построена през турското робство, а и защото е духовно средище – символ на християнската религия. Свещеници в Караисен е имало още преди да се построи църквата. Според сведения на Селищната монография, черпила информация и от Летописната книга на църквата, най-старият свещеник в селото е дошъл през 1800 г. Както той, така и други след него, са поставили началото на известни местни родове съществуващи и до днес. Преди построяването на църквата, жителите са се черкували в одаята на площада или в частни изби, венчавали са се и кръщавали по дворове и килери. Първата църква в Караисен е планирана да бъде на друго място. Макар и построена до покрив хората не са я харесали, защото е била вкопана в земята и защото е била ниска.  Отказвайки се от нея и с помощта на църковната община на Свищовската кааза, се правят постъпки до турското правителство да се разреши построяването на по-голяма църква. За църковния двор и сградата има немалко любопитни факти и сведения за археологически находки, датиращи от времена преди построяването на настоящата църква. Настоящата църква е осветена и кръстена през 1873 г. от Иларион Макариополски, а някои икони са изографисани от зографи на Тревненската школа. Във вътрешността на зданието може да се забележи икона на Св.Св. Кирил и Методий със Земното кълбо между тях. Според данни от Селищната монография и на специалисти в областта се счита, че няма друга подобна икона в окръга. В чест на 30-годишнината от сражението на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа през 1898 г., са извадени костите на четниците и са прибрани в църквата в Караисен, а през 1943 г. са пренесени и поставени под пиедестала на паметника в центъра на селото. През 1929 г. е построена 16 – метрова камбанария с три посочни часовника. На северната страна на камбанарията са изписани имената на дарителите спомогнали за строежа ѝ. Църквата функционира.

Винарска изба

На 06.01.1923 г. 127 жители от Караисен, Батак и Сломер основават производителна кооперация “Грозд” с. Караисен, която не след дълго преустановява дейността си. Поради назрялата нужда от осъвременена обработка на грозде и по инициатива на местното лозарско дружество “Хаджи Димитър” (14 години по-късно) се прави втори, този път успешен опит за възобновяване на производителната кооперация “Грозд”. В салона на ОУ “Х.Димитър и Ст.Караджа” са избрани нови управителен и контролен съвет, а дни след това е приет план за построяване на винарска изба, където всеки член се подписва да даде всички “духовни и материални сили” за стопанския прогрес на лозарите от селата Караисен, Батак и Сломер. Търси се съдействие от общината за отпускане на 20 дка за построяване на изба, а от Българска Земеделска Кооперативна Банка се заявява отпускане на варантен кредит (кредит с/у заложена стока). През 1938 г., петдесет души кооператори и селяни от трите села се отправят към местността “Ледниците” южно от животинския пазар, за да очертаят границите на бъдещия избен комплекс. Първата копка е направена от целия управителен съвет и всички присъстващи. Но въпреки усилията и желанието, реализацията на избата се изправя пред серия непредвидени трудности и се проточва повече от първоначалните очаквания за време за строеж. Административни неуредици, логистични несгоди, свързани с пренасянето на материали, сушава година, шап по чифтокопитните животни и сериозните финансови затрудения, се оказват само част от проблемите. През 1940 г. в дъждовните месеци се наблюдават наводнения в цялата страна, в т.ч. и в Караисен. Създава се допълнителна работа за изграждане на дренажна система и за отвеждане на появила се изворна вода в южната стена, което оскъпява обекта. Следва и друга беда – земетръс, след който освен че се напуква северната стена, се увеличава и количеството изворна вода. След редица строителни и укрепителни действия, през 1940 г. избата е готова да приеме първата реколта грозде. Случват се опостушителна градушка и последвалата мана по лозовите насаждения. Въпреки първоначалните несгоди, избата в Караисен постепенно успява да се стабилизира и да се обзаведе с необходим инвентар, благодарение на богати реколти и мъдро ръководно управление. В навечерието на ВСВ кооперативната изба реализира печалби от производство, търговия и износ на вино, което се оказва и добра възможност за изплащане на безлихвения кредит. Винарска изба “Грозд” Караисен в близкото минало е имала важна роля и връзка с практическото обучение на учениците от селскостопанския техникум за дълъг период от време. Дори и след промените през 90-те години, избата и към днешна дата заема както важна икономическа/търговска роля, така и в чисто битов план се явява част от живота и препитанието на местното население. 

Земеделско училище (Селскостопански техникум)

Селскостопанският техникум е построен през 1936 г., а през 1964 г. в земеделското училище се прави надстройка на учебната сграда. През 1968 г. в двора на учебното заведение се построява голям навес от 400 кв. м. за селскостопански машини и съоръжения. В стопанския двор на земеделското училище през 1969 г. се построява помощно стопанство за 400 бр. свине за угояване и разплод. В стопанския двор на земеделското училище са построени учебни работилници и навеси, заемащи 750 кв. м., необходими за практическите занятия на курсисистите. През 1971 г. започва строителство на общежитие за 350 легла в двора на земеделското училище и завършва през 1973 г. През 1973 и 1974 г., в двора на земеделското училище се построява съвременна столова на площ от 400 кв. м и кухня от 200 кв. м. Извършено е топлофициране на всички учебни и жилищни сгради през 1985 – 1986 г.  Момчетата са изучавали земеделие, овощарство и лозарство. Запознавали са се със земеделска техника – сеялки, брани, култиватори, плугове за конска и волска тяга. Момичетата са развивали своите умения в домакинство, готварство, шев и бродерия. Възпитаниците които не са били от Караисен, са били настанявани в пансиона към училището. Земеделското училище изиграва значима роля за повишаването на техническите, земеделските и домакинските умения във възпитаниците си. Умения и знания, които са допринесли за увеличаване на добивите на населението, повишаване на доходите на стопаните и подобряване на качеството на живот. Благодарение също и на материалната база, учениците са имали добра спортна подготовка, която са демонстрирали с редица успехи на общински и окръжни състезания. Били са изградени игрища за волейбол, баскетбол, писта за бягане, трап с пясък за дълъг и висок скок, успоредка, върлина и въже за катерене, лост за гимнастически упражнения. Гимнастическият салон е бил снабден с тепих за борба, гири, халки, дискове и копия за хвърляне. Имало е спортни секции по футбол, волейбол, баскетбол, шах, тенис и др. Освен че са се провеждали дневни и вечерни курсове, на територията на техникума са се организирали селскостопански изложби и са се провеждали театрални представления. Земеделското училище е било реномирано и предпочитано учебно заведение в региона, осигурявало конкурентно образование, свидетелства за правоспособност и възможности за професионална реализация. Техникумът преустановява дейността си през 2003 година. Към днешна дата сградата е необитаема.

Културен дом, читалище

През 1896 г. се събират будни жители и се решава да се основе читалище в с. Караисен. Събранието единодушно гласувало името на читалището да бъде “Добра Надежда”, което остава непроменено и до днес. През 1948 г., Общинският народен съвет взема решение да се отчужди парцел от регулационна план на селото, който да се дари на читалището за построяване на читалищен дом. Свиква се общоселско събрание, на което се взема решение за самооблагане на населението с 3 % от доходите. Години по-късно, първата копка на строителството на културния дом се отбелязва тържествено. С решение на ТКЗС се решава да се обложат всички кооператори с по 4 трудови дни, което е възлизало на Х средства. Върховният Читалищен Съвет отпуска паричен фонд за строителство, като читалището също участва със собствени средства. Бригадирският комитет се трансформира в бригадирски щаб и се създава първата младежка тухларска бригада. Осигурило се е бригадирско облекло на младежите, храна и спални помещения. Бригадата работела на три смени от по 35-37 младежи и девойки и изработвала 300 хиляди тухли за построяването. Читалището е построено за период от 4 г. в интервала между 1957-1961 г. В близкото минало читалищната сграда е разполагала с театрален салон с 650 места, киносалон с 350 места, дискотека, хранилище, библиотека, игротека, две гримьорни, склад за реквизит и три репетиционни зали. Дейността на учреждението се свързва с: дългогодишна активна дейност и многобройни изяви на танцови, музикални и хорови състави; театрални пиеси и представления; кръжоци и вечерни уроци; десетки участия и награди от фестивали и мероприятия на територията на България. „Добра Надежда“ продължава да е дългогодишен притегателен център за културни прояви и събирания на местната интелигенция.

Детски дом

Особено важна роля за грижите, възпитанието, формирането на навици и норми за поведение у подрастващите са имали детската ясла, детската забавачница и детската градина в Караисен. Списъкът на посветилите се в това дело е дълъг и се разширява и до ден днешен. През 1942 г. се открива детска забавачница в сградата на Земеделското училище в Караисен. Забавачницата е функционирала само през топлите летни месеци. В продължение на няколко години и с нарастването на броя на децата, се е увеличил и броят на персонала. Някои от тях през лятото са работили с децата, а през останалите месеци в  са се занимавали с курсисти от училището. Между 1950-1956 г. детската ясла е променяла местоположението си на няколко пъти. През 1950 г. около 30 деца са били настанени в сграда, собстеност на физическо лице, по време на топлите месеци, а през 1953 г. са били настанени в сградата на мястото на бившия Селкооп. По-късно, през 1956 г., детската ясла отново се премества в сградата на физическото лице. През 1957 г., поради нужда от места за деца, в селото се открива първата полудневна детска градина с около 40 деца в сградата на основното (дн. “старо”) училище. Година по-късно, през 1958 г., се откриват 4 групи с 160 деца. И четирите групи са били настанени на първия етаж в ОУ “Х. Димитър и Ст.Караджа”, където са ползвали инвентара на кухнята и ученическата трапезария. През 1967 г. се открива и целодневна детска градина в сграда собстеност на физическо лице, докато в училището остава да работи една група с около 40 деца. През 1970 г., на втория етаж на Здравната служба, се открива постоянна детската ясла за около 30 деца. Разполагала е с обзаведени спални помещения, просторен салон, кухня, столова и дворна градина. През 1973 г. се открива настоящата сграда на детската градина, започнала работа с 4 групи от около 120 деца. Детската градина и сградата функционират и до ден днешен.

Земеделска кооперация /ТКЗС/

След 1945 г. строителството свързано с кооперативното стопанство/ТКЗС в двата стопански двора е било интензивно, широко-мащабно и осъществено на големи площи. Подобно на други населени места в страна, кооперативните стопанства са целели задоволяване на нуждите на кооперацията, на народното стопанство и на външните пазари. Примерите за кооперативни сгради и развиване на дейност на територията на с. Караисен са десетки. Строят се овчарници и свинарници, спални помещения за овчари и свинегледачи; канцелария, обори, мандра, кантар, складова база, ермомелка, свинеугоителна площадка, пилчарници, будки за продажба на зеленчуци, произведени в кооперацията и други. Първата стопанска сграда на ТКЗС се строи в единия стопански двор през 1949 г., където се обособяват канцелария и коларо-железарска работилница. Създават се и отдели като дърводелски, сарашки, подковачи и други. През 1952 г. започва строителството във втория стопански двор на ТКЗС. Строени са дамове, обори за едър рогат добитък и коне, хамбари, навеси, хангари за ремонт, машинно-тракторни площадки, складове. Построяват се двуетажна сграда на животновъди с жилищни помещения за външни работници и специалисти, канцелария за стопански ръководители, бригадири, ветеринари, зоотехници и др. Построява се салон за посрещане на гости, и за провеждане на събрания и заседания. За социално-битовите условия на работниците-механизатори е построена кухня, столова, санитарен възел, клуб за съвещания и събрания. В двата стопански двора се засаждат дръвчета, полагат се основите на пчелното стопанство, извършва се електрифициране, водоснабдяване и радиофициране, а всички площадки и централни пътища се асфалтират. Двата основни клона на селскостопанското производство на кооператива в с. Караисен са били растениевъдството и животновъдството. Най-голям дял са заемали зърнените култури: пшеница, ечемик, царевица, а от техническите, маслодайните и други култури – слънчоглед, захарно цвекло, тютюн, грах, соя, грозде, овощни градини, памук. Кооперативното стопанство е разполагало и обработвало хиляди декари земи. В него са били ангажирани и са се препитавали стотици служители/работници под формата на различни организационни структури. Земеделското училище/техникумът е произвеждал кадри и с кооперативното стопанство са взаимодействали образователно и практически. Дори и след промените през 90-те години, кооперацията и до днес заема основната роля в икономически и битов план, като част от живота и препитанието на местното население.

Повече за сградите и обектите в Караисен можете да научите във тематичния въпросник “Сгради и Обекти”

 

Използвани източници на информация:

• “Карайсен (селищна монография)” – Димитър Хаджийки, Михаил Курдов, 2001 г.;
• “Материали за историята на училището Х.Димитър и Ст.Караджа”/Летописната книга на училището/ от 1907 г., Държавен архив Велико Търново;
• База данни от Национален Статистически Институт;
• Държавен вестник;
• “Местните имена в Павликенско”  – Недялка Иванова-Чавдарова, 1994 г.;
• Българската Академия на Науките;
• Исторически музей – Павликени;
• Български и чуждестранни карти, пътеписи – от интернет и от д-р Калин Чакъров, www.davidrumsey.com;
• Сведения и снимки събрани след 2017 г. към настоящия момент от живи или вече починали жители на с. Караисен.

Съпоставяне на информация с източниците:

• “Грозд Л.В.К. с Караисен Великотърновско” – Николай Колев, 1994 г.;
• “Летопис на културния клуб на пенсионера с. Карайсен – Михаил Курдов, 2006 г.;
• “Първановия род, летопис” – Борис Топалов, 2012 г.;
• “Караисен някога, преди, сега и в бъдеще” – Борис Топалов, 2018 г.

 

Ако все още сте на историческа вълна и искате да научите възможно най-много за Караисен, вижте всички тематично разработени Тестове.

Кой е Вдъхновителят и авторът на сайта или каква е Дейността на “За Карайсен” ?